прилютявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	при-лю-тя-вам	при-лю-тя-ва-ме
2 лице	при-лю-тя-ваш	при-лю-тя-ва-те
3 лице	при-лю-тя-ва	при-лю-тя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	при-лю-тя-вах	при-лю-тя-вах-ме
2 лице	при-лю-тя-ва	при-лю-тя-вах-те
3 лице	при-лю-тя-ва	при-лю-тя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	при-лю-тя-вах	при-лю-тя-вах-ме
2 лице	при-лю-тя-ва-ше	при-лю-тя-вах-те
3 лице	при-лю-тя-ва-ше	при-лю-тя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прилютявал съм	прилютявала съм	прилютявало съм	прилютявали сме
2 лице	прилютявал си	прилютявала си	прилютявало си	прилютявали сте
3 лице	прилютявал е	прилютявала е	прилютявало е	прилютявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях прилютявал	бях прилютявала	бях прилютявало	бяхме прилютявали
2 лице	беше прилютявал	беше прилютявала	беше прилютявало	бяхте прилютявали
3 лице	беше прилютявал	беше прилютявала	беше прилютявало	бяха прилютявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще прилютявам	ще прилютяваме
2 лице	ще прилютяваш	ще прилютявате
3 лице	ще прилютява	ще прилютяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм прилютявал	ще съм прилютявала	ще съм прилютявало	ще сме прилютявали
2 лице	ще си прилютявал	ще си прилютявала	ще си прилютявало	ще сте прилютявали
3 лице	ще е прилютявал	ще е прилютявала	ще е прилютявало	ще са прилютявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да прилютявам	щяхме да прилютяваме
2 лице	щеше да прилютяваш	щяхте да прилютявате
3 лице	щеше да прилютява	щяха да прилютяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм прилютявал	щях да съм прилютявала	щях да съм прилютявало	щяхме да сме прилютявали
2 лице	щеше да си прилютявал	щеше да си прилютявала	щеше да си прилютявало	щяхте да сте прилютявали
3 лице	щеше да е прилютявал	щеше да е прилютявала	щеше да е прилютявало	щяха да са прилютявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прилютявал съм	прилютявала съм	прилютявало съм	прилютявали сме
2 лице	прилютявал си	прилютявала си	прилютявало си	прилютявали сте
3 лице	при-лю-тя-вал прилютявал е	при-лю-тя-ва-ла прилютявала е	при-лю-тя-ва-ло прилютявало е	при-лю-тя-ва-ли прилютявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прилютявал съм	прилютявала съм	прилютявало съм	прилютявали сме
2 лице	прилютявал си	прилютявала си	прилютявало си	прилютявали сте
3 лице	при-лю-тя-вал прилютявал е	при-лю-тя-ва-ла прилютявала е	при-лю-тя-ва-ло прилютявало е	при-лю-тя-ва-ли прилютявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм прилютявал	била съм прилютявала	било съм прилютявало	били сме прилютявали
2 лице	бил си прилютявал	била си прилютявала	било си прилютявало	били сте прилютявали
3 лице	бил прилютявал бил е прилютявал	била прилютявала била е прилютявала	било прилютявало било е прилютявало	били прилютявали били са прилютявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да прилютявам	щяла съм да прилютявам	щяло съм да прилютявам	щели сме да прилютяваме
2 лице	щял си да прилютяваш	щяла си да прилютяваш	щяло си да прилютяваш	щели сте да прилютявате
3 лице	щял да прилютява щял е да прилютява	щяла да прилютява щяла е да прилютява	щяло да прилютява щяло е да прилютява	щели да прилютяват щели са да прилютяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм прилютявал	щяла съм да съм прилютявала	щяло съм да съм прилютявало	щели сме да сме прилютявали
2 лице	щял си да си прилютявал	щяла си да си прилютявала	щяло си да си прилютявало	щели сте да сте прилютявали
3 лице	щял да е прилютявал щял е да е прилютявал	щяла да е прилютявала щяла е да е прилютявала	щяло да е прилютявало щяло е да е прилютявало	щели да са прилютявали щели са да са прилютявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих прилютявал	бих прилютявала	бих прилютявало	бихме прилютявали
2 лице	би прилютявал	би прилютявала	би прилютявало	бихте прилютявали
3 лице	би прилютявал	би прилютявала	би прилютявало	биха прилютявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
при-лю-тя-вай	при-лю-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		при-лю-тя-вал
		непълен член	при-лю-тя-ва-лия
		пълен член	при-лю-тя-ва-ли-ят
	женски род		при-лю-тя-ва-ла
		членувано	при-лю-тя-ва-ла-та
	среден род		при-лю-тя-ва-ло
		членувано	при-лю-тя-ва-ло-то
множествено число			при-лю-тя-ва-ли
		членувано	при-лю-тя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	при-лю-тя-вал
	женски род	при-лю-тя-ва-ла
	среден род	при-лю-тя-ва-ло
множествено число		при-лю-тя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		при-лю-тя-ващ
		непълен член	при-лю-тя-ва-щия
		пълен член	при-лю-тя-ва-щи-ят
	женски род		при-лю-тя-ва-ща
		членувано	при-лю-тя-ва-ща-та
	среден род		при-лю-тя-ва-що
		членувано	при-лю-тя-ва-що-то
множествено число			при-лю-тя-ва-щи
		членувано	при-лю-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

при-лю-тя-вай-ки