прилютява

Речник на българския език

1. прилютява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прилютява е производна форма на прилютявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прилютява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прилютява е производна форма на прилютявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прилютява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прилютява е производна форма на прилютявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).