прилютявал си

Речник на българския език

1. прилютявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилютявал си е производна форма на прилютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилютявал си е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прилютявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилютявал си е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).