щяло да прилютява

Речник на българския език

1. щяло да прилютява — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да прилютява е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).