прилютявало е

Речник на българския език

1. прилютявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало е е производна форма на прилютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилютявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало е е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилютявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало е е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).