прилютявал

Речник на българския език

1. прилютявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютявал е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютявал е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прилютявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прилютявал е производна форма на прилютявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прилютявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилютявал е производна форма на прилютявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).