прилютявало си

Речник на българския език

1. прилютявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало си е производна форма на прилютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилютявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало си е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилютявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало си е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).