прилютявал съм

Речник на българския език

1. прилютявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилютявал съм е производна форма на прилютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилютявал съм е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прилютявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилютявал съм е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).