прилютявал е

Речник на българския език

1. прилютявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютявал е е производна форма на прилютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютявал е е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прилютявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютявал е е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).