прилютявах

Речник на българския език

1. прилютявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прилютявах е производна форма на прилютявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прилютявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прилютявах е производна форма на прилютявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).