прилютявало

Речник на българския език

1. прилютявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилютявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютявало е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилютявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилютявало е производна форма на прилютявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прилютявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилютявало е производна форма на прилютявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).