1. прилютявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прилютявало е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. прилютявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прилютявало е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. прилютявало — мин. деят. св. прич. ср. р.
прилютявало е производна форма на прилютявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. прилютявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
прилютявало е производна форма на прилютявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).