прилютявала

Речник на българския език

1. прилютявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилютявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прилютявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прилютявала е производна форма на прилютявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прилютявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прилютявала е производна форма на прилютявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).