беше прилютявал

Речник на българския език

1. беше прилютявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше прилютявал е производна форма на прилютявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше прилютявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше прилютявал е производна форма на прилютявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).