щяло е да е прилютявало

Речник на българския език

1. щяло е да е прилютявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е прилютявало е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).