прилютявали

Речник на българския език

1. прилютявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прилютявали е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прилютявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прилютявали е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прилютявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прилютявали е производна форма на прилютявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прилютявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прилютявали е производна форма на прилютявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).