щял съм да съм прилютявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм прилютявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм прилютявал е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).