прилютяваха

Речник на българския език

1. прилютяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прилютяваха е производна форма на прилютявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прилютяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прилютяваха е производна форма на прилютявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).