щял е да е прилютявал

Речник на българския език

1. щял е да е прилютявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е прилютявал е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).