щял да прилютява

Речник на българския език

1. щял да прилютява — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да прилютява е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).