бил е прилютявал

Речник на българския език

1. бил е прилютявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е прилютявал е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).