щял съм да прилютявам

Речник на българския език

1. щял съм да прилютявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да прилютявам е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).