беше прилютявало

Речник на българския език

1. беше прилютявало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше прилютявало е производна форма на прилютявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше прилютявало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше прилютявало е производна форма на прилютявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).