прилютявала съм

Речник на българския език

1. прилютявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала съм е производна форма на прилютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилютявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала съм е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. прилютявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала съм е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).