щяла е да прилютява

Речник на българския език

1. щяла е да прилютява — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да прилютява е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).