поналютявам

Речник на българския език

поналютявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поналютъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-лю-тя-вам по-на-лю-тя-ва-ме
2 лице по-на-лю-тя-ваш по-на-лю-тя-ва-те
3 лице по-на-лю-тя-ва по-на-лю-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-лю-тя-вах по-на-лю-тя-вах-ме
2 лице по-на-лю-тя-ва по-на-лю-тя-вах-те
3 лице по-на-лю-тя-ва по-на-лю-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-лю-тя-вах по-на-лю-тя-вах-ме
2 лице по-на-лю-тя-ва-ше по-на-лю-тя-вах-те
3 лице по-на-лю-тя-ва-ше по-на-лю-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютявал съм поналютявала съм поналютявало съм поналютявали сме
2 лице поналютявал си поналютявала си поналютявало си поналютявали сте
3 лице поналютявал е поналютявала е поналютявало е поналютявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поналютявал бях поналютявала бях поналютявало бяхме поналютявали
2 лице беше поналютявал беше поналютявала беше поналютявало бяхте поналютявали
3 лице беше поналютявал беше поналютявала беше поналютявало бяха поналютявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поналютявам ще поналютяваме
2 лице ще поналютяваш ще поналютявате
3 лице ще поналютява ще поналютяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поналютявал ще съм поналютявала ще съм поналютявало ще сме поналютявали
2 лице ще си поналютявал ще си поналютявала ще си поналютявало ще сте поналютявали
3 лице ще е поналютявал ще е поналютявала ще е поналютявало ще са поналютявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поналютявам щяхме да поналютяваме
2 лице щеше да поналютяваш щяхте да поналютявате
3 лице щеше да поналютява щяха да поналютяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поналютявал щях да съм поналютявала щях да съм поналютявало щяхме да сме поналютявали
2 лице щеше да си поналютявал щеше да си поналютявала щеше да си поналютявало щяхте да сте поналютявали
3 лице щеше да е поналютявал щеше да е поналютявала щеше да е поналютявало щяха да са поналютявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютявал съм поналютявала съм поналютявало съм поналютявали сме
2 лице поналютявал си поналютявала си поналютявало си поналютявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютявал съм поналютявала съм поналютявало съм поналютявали сме
2 лице поналютявал си поналютявала си поналютявало си поналютявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поналютявал била съм поналютявала било съм поналютявало били сме поналютявали
2 лице бил си поналютявал била си поналютявала било си поналютявало били сте поналютявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поналютявам щяла съм да поналютявам щяло съм да поналютявам щели сме да поналютяваме
2 лице щял си да поналютяваш щяла си да поналютяваш щяло си да поналютяваш щели сте да поналютявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поналютявал щяла съм да съм поналютявала щяло съм да съм поналютявало щели сме да сме поналютявали
2 лице щял си да си поналютявал щяла си да си поналютявала щяло си да си поналютявало щели сте да сте поналютявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поналютявал бих поналютявала бих поналютявало бихме поналютявали
2 лице би поналютявал би поналютявала би поналютявало бихте поналютявали
3 лице би поналютявал би поналютявала би поналютявало биха поналютявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-лю-тя-вай по-на-лю-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-лю-тя-вал
непълен член по-на-лю-тя-ва-лия
пълен член по-на-лю-тя-ва-ли-ят
женски род по-на-лю-тя-ва-ла
членувано по-на-лю-тя-ва-ла-та
среден род по-на-лю-тя-ва-ло
членувано по-на-лю-тя-ва-ло-то
множествено число по-на-лю-тя-ва-ли
членувано по-на-лю-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-лю-тя-вал
женски род по-на-лю-тя-ва-ла
среден род по-на-лю-тя-ва-ло
множествено число по-на-лю-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-лю-тя-ващ
непълен член по-на-лю-тя-ва-щия
пълен член по-на-лю-тя-ва-щи-ят
женски род по-на-лю-тя-ва-ща
членувано по-на-лю-тя-ва-ща-та
среден род по-на-лю-тя-ва-що
членувано по-на-лю-тя-ва-що-то
множествено число по-на-лю-тя-ва-щи
членувано по-на-лю-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-на-лю-тя-вай-ки