щял да е поналютявал

Речник на българския език

1. щял да е поналютявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е поналютявал е производна форма на поналютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).