поналютявал съм

Речник на българския език

1. поналютявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поналютявал съм е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поналютявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поналютявал съм е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поналютявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поналютявал съм е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).