щяло да е поналютявало

Речник на българския език

1. щяло да е поналютявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е поналютявало е производна форма на поналютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).