поналютявала

Речник на българския език

1. поналютявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналютявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поналютявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поналютявала е производна форма на поналютявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поналютявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поналютявала е производна форма на поналютявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).