бил съм поналютявал

Речник на българския език

1. бил съм поналютявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поналютявал е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).