щяло съм да съм поналютявало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм поналютявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм поналютявало е производна форма на поналютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).