поналютявала е

Речник на българския език

1. поналютявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала е е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналютявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала е е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поналютявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала е е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).