беше поналютявало

Речник на българския език

1. беше поналютявало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше поналютявало е производна форма на поналютявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше поналютявало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше поналютявало е производна форма на поналютявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).