бил си поналютявал

Речник на българския език

1. бил си поналютявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си поналютявал е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).