беше поналютявал

Речник на българския език

1. беше поналютявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поналютявал е производна форма на поналютявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поналютявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поналютявал е производна форма на поналютявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).