щеше да е поналютявал

Речник на българския език

1. щеше да е поналютявал — бъд.пред.вр. в мин., 3 л., ед. ч., м. р.

щеше да е поналютявал е производна форма на поналютявам (бъд.пред.вр. в мин., 3 л., ед. ч., м. р.).