поналютявал си

Речник на българския език

1. поналютявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поналютявал си е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поналютявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поналютявал си е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поналютявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поналютявал си е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).