щяла е да е поналютявала

Речник на българския език

1. щяла е да е поналютявала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е поналютявала е производна форма на поналютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).