бил е поналютявал

Речник на българския език

1. бил е поналютявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поналютявал е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).