било съм поналютявало

Речник на българския език

1. било съм поналютявало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм поналютявало е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).