поналютявал е

Речник на българския език

1. поналютявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналютявал е е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поналютявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналютявал е е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поналютявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналютявал е е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).