щял съм да съм поналютявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм поналютявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм поналютявал е производна форма на поналютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).