поналютяваше

Речник на българския език

1. поналютяваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поналютяваше е производна форма на поналютявам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поналютяваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поналютяваше е производна форма на поналютявам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).