поналютявало съм

Речник на българския език

1. поналютявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало съм е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поналютявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало съм е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поналютявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало съм е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).