поналютявало си

Речник на българския език

1. поналютявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало си е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поналютявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало си е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поналютявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало си е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).