поналютявала си

Речник на българския език

1. поналютявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала си е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналютявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала си е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. поналютявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поналютявала си е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).