поналютявало е

Речник на българския език

1. поналютявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало е е производна форма на поналютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поналютявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало е е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поналютявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналютявало е е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).