поналютявали

Речник на българския език

1. поналютявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поналютявали е производна форма на поналютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поналютявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поналютявали е производна форма на поналютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поналютявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поналютявали е производна форма на поналютявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поналютявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поналютявали е производна форма на поналютявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).