възхитя

Речник на българския език

възхитя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

възхитѝш, мин. св. възхитѝх, мин. прич. възхитѝл, св.вж. възхищавам.

Грешни изписвания (8)

  • вазхетйа
  • вазхетйъ
  • вазхитйа
  • вазхитйъ
  • възхетйа
  • възхетйъ
  • възхитйа
  • възхитйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-хи-тя въз-хи-тим
2 лице въз-хи-тиш въз-хи-ти-те
3 лице въз-хи-ти въз-хи-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-хи-тих въз-хи-тих-ме
2 лице въз-хи-ти въз-хи-тих-те
3 лице въз-хи-ти въз-хи-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-хи-тях въз-хи-тях-ме
2 лице въз-хи-те-ше въз-хи-тях-те
3 лице въз-хи-те-ше въз-хи-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхитил съм възхитила съм възхитило съм възхитили сме
2 лице възхитил си възхитила си възхитило си възхитили сте
3 лице възхитил е възхитила е възхитило е възхитили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възхитил бях възхитила бях възхитило бяхме възхитили
2 лице беше възхитил беше възхитила беше възхитило бяхте възхитили
3 лице беше възхитил беше възхитила беше възхитило бяха възхитили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възхитя ще възхитим
2 лице ще възхитиш ще възхитите
3 лице ще възхити ще възхитят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възхитил ще съм възхитила ще съм възхитило ще сме възхитили
2 лице ще си възхитил ще си възхитила ще си възхитило ще сте възхитили
3 лице ще е възхитил ще е възхитила ще е възхитило ще са възхитили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възхитя щяхме да възхитим
2 лице щеше да възхитиш щяхте да възхитите
3 лице щеше да възхити щяха да възхитят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възхитил щях да съм възхитила щях да съм възхитило щяхме да сме възхитили
2 лице щеше да си възхитил щеше да си възхитила щеше да си възхитило щяхте да сте възхитили
3 лице щеше да е възхитил щеше да е възхитила щеше да е възхитило щяха да са възхитили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхитял съм възхитяла съм възхитяло съм възхители сме
2 лице възхитял си възхитяла си възхитяло си възхители сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхитил съм възхитила съм възхитило съм възхитили сме
2 лице възхитил си възхитила си възхитило си възхитили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възхитил била съм възхитила било съм възхитило били сме възхитили
2 лице бил си възхитил била си възхитила било си възхитило били сте възхитили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възхитя щяла съм да възхитя щяло съм да възхитя щели сме да възхитим
2 лице щял си да възхитиш щяла си да възхитиш щяло си да възхитиш щели сте да възхитите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възхитил щяла съм да съм възхитила щяло съм да съм възхитило щели сме да сме възхитили
2 лице щял си да си възхитил щяла си да си възхитила щяло си да си възхитило щели сте да сте възхитили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възхитил бих възхитила бих възхитило бихме възхитили
2 лице би възхитил би възхитила би възхитило бихте възхитили
3 лице би възхитил би възхитила би възхитило биха възхитили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-хи-ти въз-хи-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-хи-тен
непълен член въз-хи-те-ния
пълен член въз-хи-те-ни-ят
женски род въз-хи-те-на
членувано въз-хи-те-на-та
среден род въз-хи-те-но
членувано въз-хи-те-но-то
множествено число въз-хи-те-ни
членувано въз-хи-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-хи-тил
непълен член въз-хи-ти-лия
пълен член въз-хи-ти-ли-ят
женски род въз-хи-ти-ла
членувано въз-хи-ти-ла-та
среден род въз-хи-ти-ло
членувано въз-хи-ти-ло-то
множествено число въз-хи-ти-ли
членувано въз-хи-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-хи-тял
женски род въз-хи-тя-ла
среден род въз-хи-тя-ло
множествено число въз-хи-те-ли