възхитяла

Речник на българския език

1. възхитяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възхитяла е производна форма на възхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възхитяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възхитяла е производна форма на възхитя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).